alias

не мога да свикна с новото ти име
онова, което винаги си е било твое
но аз съм използвал само в гнева си
за да ти покажа колко дълбоко
текат реките на болката ми
затова ти бях дал друго
което дълго време никой друг не знаеше
и бях измислил специално за теб
рошаво, мило
сгушено като пиле
между топлите гънки на езика ми
откъдето се подаваше винаги
за да нарече единствено теб
любима
и така година след година
до вчера, когато го ползвах за последно

и сега аз не мога да свикна
с новото ти име
онова, което винаги си е било твое
и всички използват
и той е научил
но в моето гърло
седи като камък