дъщерята на великана

за последно те видях на едно площадче в Бари
от онези на които кафенетата работеха до късно
където винаги има жива музика
и хората пеят и се смеят пияни от живота или от бирата
след това не съм те виждал
но дълги години слушах истории за теб по площадите на Европа
онази вечер,
като всякато от вечерите, които ти принадлежаха по това време
около теб се бяха събрали всички момчета
и местните и туристите
млади, силни, небрежни
с разгърдени ризи, лъщящи мускули и бронзови тенове
и всички те гледаха влюбено и с благоговение
като на поклонение пред светица
и за тях ти беше светица и те бяха готови да целуват краката ти и калдъръма, по който стъпваш само за да им подариш една нощ с теб
а ти просто се усмихваше с детска невинност и си играеше с дантелените краища на синята си рокля
ако бях млад като тях и също толкова безгрижен
щях да напиша, че роклята ти не е синя, а лазурна
и очите ти не са зелени, а изумрудени
и кожата ти не е гладка, а кадифена
но не бях дори тогава и просто седях облегнат на една каменна стена и пушех цигара, която си бях свил с най-евтиния тютюн, който можеше да намериш на тукашните сергии
подухваше лек ветрец и момчетата бяха насядали по земята около теб, а някои даже се бяха покатерили по близките пейки и улични фенери, за да те виждат по-добре и да те чуват
а ти беше приседнала на едно от стъпалата, които водеха към вътрешността на града и разказваше поредната си история, а момчетата слушаха притаили дъх и с влюбени погледи, слишаха как разказваш, че си дъщеря на великан и си се родила от неговата плът
така се помниш от малка, дъщеря на великан, който те носел винаги в себе си, навсякъде, и се обикаляли от град на град по целия континент
а в някои градове сте спирали край големи фонтани по чиито дъна блестели стотици монети
и до тези фонтани великанът е събувал великанските си обуща и е разкопчавал бялата си конопена риза е потапял морни нозе в прохладната вода
след което с дълбока въздишка разтварял гърдите си като огромен долап
и отвътре си изскачала ти, като малка руса кукла с яркосиня рокля и голяма перлена усмивка
и си стъпвала върху широката длан на великана а той внимателно те е спускал до порцелановия ръб на фонтана по който ти си танцувала приказни танци, които тезо като мен и като момчетата на площада могат да видят само в сънищата си или да прочетат за тях в древни книги на забравени езици
и така от град на град от фонтан на фонтан през целия континент
докато един ден не си решила да избягаш
докато великанът миел лицето си с грамадански шепи пълни с вода от фонтана, който бил във Флоренция, недалече оттука, ти си скочила като пеперуда от порцелановия ръб на фонтана право върху каменните улици на града и си хукнала през тълпата и по малките улички, по които великанът не можел да мине
и така си продължила сама от град на град
със смарагдовите си очи
и лазурната си рокля
и вълшебните си танци
и приказките си за великани
“А какво е станало с великана?”
те попита случаен пияница от едно от кафенетата, които още работеха и сервираха студена бира до късно
а ти с усмивка му отговори, че той си е там
потопил нозе във фонтана във Флоренция
наведен над хладната вода, с разкопчана конопена риза и зейнали гърди, като гигантски долап, в който вече няма съвсем, съвсем нищо
и всички момчета с бронзови тенове и влюбени погледи избухнаха в аплодисменти и ръкопляскаха докато не ги заболяха ръцете, а ти им се усмихваше докато аз гасях фаса си в студената стена зад себе си и бавно обръщах гръб
на Бари
на малкия площад
на кафенетата, които работят до късно
на момчетата дошли на поклонение
на теб
на историята ти за великана
която вече бях прибрал в джоба на сакото си
и носех
от град на град
по пътя към Флоренция