жетони
Преди време едно момиче, в което бях влюбен, ми написа писмо и ми го даде на прощаване точно преди да излетя за Берлин. В писмото пишеше, че тя винаги ще е на една бира разстояние, защото, нали, с нея прекарвахме часове по пейките в градинките между блоковете и пиехме бира. Оттогава съм изпил повече от милион бири, но нея я видях само веднъж и аха-аха да ѝ се усмихна и да ѝ кажа “Здрасти”, и тя отвърна поглед от мен и мина на отсрещния тротоар.
Преди време написах разказ, в който главният герой сгъваше животни от хартия, за да си играе с тях Луната. Имаше всякакви — жирафи, птици, жаби, слонове, дори хипопотам. В разказа Луната си играеше с хартиените животни цяла нощ и на сутринта ги изхвърляше в кошчето, а героят сгъваше нови и нови. Оттогава съм сгънал стотици животни от хартия и съм ги оставил по тролеи, влакове и автобуси, абе навсякъде, а много от тях даже са в хола, но разказа така и не съм го публикувал.
Преди време с един приятел пиехме бира пред блока и той ми каза: “Брато, ако стане война, веднага ще се мобилизирам, няма да чакам призовки нищо.” Питах го защо и той каза: “Ами защото така трябва! Ако си мъж — отиваш на фронта и воюваш.” След това си казахме наздраве за мъжете, които отиват на фронта. Оттогава избухнаха много войни, но моят приятел така и не отиде на фронта, не съм го питал защо.
Преди време ти четях приказки за лека нощ. Една нощ ти прочетох за Хензел и Гретел и ти ме попита защо птиците са изяли трохите, дали не им е било мъчно за децата. Аз отговорих, че птиците са били гладни и не са знаели, че така ще навредят на децата, а ти попита дали ако бяха хора, а не птици пак щяха да изядат трохите. Аз казах, че повечето хора сигурно щяха и ти се разплака. Оттогава се научи да четеш сама, но така и не заобича птиците, а с хората винаги имаше едно наум.
Преди време едно момиче, с което се бяхме целували в кварталния бар една вечер, ми каза: “Така сте вие раците! Аха-аха, да направите крачка в правилната посока и хуквате в грешната.” Аз се засмях и ѝ казах, че греши. Оттогава кварталния бар го затвориха и аз съм се целувал с много други момичета, но май до ден днешен не съм направил и крачка в посока, която да е правилна.
Преди време откраднах двайсе лева на банкноти по два — от онези старите с гроздоберачката от кафявото портмоне на баба ми, за да отида на видео игрите в гаража нагоре по улицата и да си купя с тея пари 20 жетона, за да превъртя играта с Питър Пан. След шестия жетон обаче един батко се изнерви, че не освобождавам играта и ме издърпа навън, за да ме набие и да ми вземе останалите жетони. Като се прибрах вкъщи и баба ми ме наби. Оттогава не съм откраднал и стотинка от никого, но играта с Питър Пан я превъртях с всички герои.
Преди време, след един изпит по Анализ II, на който и двамата ни скъсаха, те питах как си. Ти се стресна и каза, че никой не ти го е задавал този въпрос от години и не знаеш как да отговориш. Аз казах, че обикновено хората казват истината, а ти каза, че обикновено хората, точно на този въпрос, лъжат. Оттогава с теб вече не си говорим и не сме се срещали от години, но и аз вече лъжа, когато ме питат как съм.
Преди време си мислех, че ще умра на 28. После си мислех, че ще е на 33. Оттогава все го променям, но все имам чувството, че още в началото съм бил прав.
